Тя е от хората, които не можеш да не забележиш – прекрасна, различна, с неповторим вкус и внимание към детайла. Всичко това, разбира се, тя пресъздава толкова добре в своето смело начинание – издателство “Дакелче”, където детските книги са точно такива – прекрасни, различни, с неповторим вкус и внимание към детайла – просто не можеш да не ги забележиш в книжарницата.
Някои от преводните заглавия, излезли под логото на “Дакелче” са невероятните “Пчелите”, “Дърветата”, “Еверест” , “Морето”… Повечето от тях са истински шедьоври – носители на множество престижни награди и оценени от читатели от цял свят и на всякакви възрасти.
От скоро имаме радостта да предлагаме книгите на издателство “Дакелче” и на нашия сайт и специално за вас попитахме това-онова жената, която стои зад него :).
Коя си ти и какво правиш?
Аз съм Славина и съм основател на издателство “Дакелче”.
Къде си израснала?
Родена съм в София, където и съм живяла най-много досега. Иначе съм живяла в Берлин, а скоро ще съм основно в Цюрих.
Твоите учители?
Учителят ми по литература в гимназията, моето чудесно семейство, любимият ми мъж, кучето ми и най-вече детето ми.
С какво си се занимавала в миналите си животи? (Преди да се захванеш с книгоиздаване)
Завършила съм Културология, работила съм като редактор в “Програмата”, а непосредствено след завършване на бакалавърската си степен с мой колега от университета създадохме stand.bg – сайт за изкуство и култура.
Какво те накара да поемеш по пътя на книгата?
Безкрайната ми любов към детски книги, илюстрации и литература. Там времето спира, но и непрекъснато се случва нещо ново и следващо. Уютно е.
Каква е мисията на детската книга?
Да озарява пътя, мислите, делата. Да дава надежда и сила, да вдъхновява.
Какви детски книги харесваш?
Всякакви! Не харесвам онези, които са императивни.
Кои детски автори/илюстратори/издателства са те впечатлили напоследък?
“Феята от захарницата” на Катя Антонова е великолепен роман за деца – кой не би искал да има за приятелка малка фея, живееща в порцеланова захарница! Малките издателства за детски книги в България са прекрасни – всяко отразява вкуса на своя създател! Много харесвам издателствата, които са постоянни в стила си – полските “Две Сестри”, с които имам честта да работя, са такъв пример!
Португалските малки издателства са великолепни: Pato Lógico, Orfeu Negro! La Joie de Lire от Женева са ми слабост, и чисто географски.
Как да запалим едно дете по четенето?
Когато се роди дъщеря ми, й купих детски книжки – две бебешки с картонени страници и две за по-големи деца. С порастването й, книжките вкъщи се увеличаваха. Четем заедно, разглеждаме заедно, разказвайки по картинките, старая се да обръщам внимание на детайли от книжките, да обяснявам. Доста често тя си разглежда сама и съзерцава. Ако книжките са интегрална част от дома, детето ще ги обича, припознава като свои и ще ги чувства като необходимост.
Кое е най-трудното в това, което правиш?
Може би това, че засега го правя съвсем сама. Понякога времето ми се размива между административни задачи и креативни такива. Понякога особености на локалния книжен пазар откровено ме вбесяват, но се старая да мисля глобално.
Как се справяш с хаоса?
Не мисля, че се. По-скоро се опитвам да го приема като чаровна част от нещата. Ако го няма хаоса, няма да оцениш реда.
Кое би помогнало за развитието на детската книга у нас?
ДДС е безумно висок. Търговските отстъпки, които искат големите вериги, са много високи, особено, когато си малко издателство с няколко заглавия. Липсва наистина хубав, съвременен дисплей на детските книги по книжарниците – било то витрина, подредба на детски щанд. Културната политика в областта също е доста ленива.
Откъде черпиш енергия и вдъхновение, за да продължаваш напред?
От разглеждането на детски книги онлайн. И преди да се занимавам с книгоиздаване се разведрявах по този начин.
Занимаваш ли се с нещо друго към момента?
С моя партньор в момента работим над швейцарския вариант на “Дакелче” – Doxie Verlag, предназначен за немскоезичния пазар. Голямо предизвикателство е, но се надявам да се получи.
Как си обясняваш тенденцията у нас предимно жени да се занимават с издаване на детски книги?
По-големи естети сме. Шегата настрана, виждала съм и мъже да се въодушевяват от красива детска книга, имам много приятели, които са фенове и си колекционират книжки, без задължително да имат деца. Книгоиздаването хич не е за подценяване от бизнес гледна точка, а в детския сектор нещата са много оптимистични глобално.
С какво се гордееш най-много?
С това, че когато започвах с нула опит, ама нула, не се оставих на самокритиката и на опасенията за провал. Действах много лаишки, детски дори. Но не се отказах.
На какво още би искала да се научиш?
На хиляди неща – книгопечат, обработка, предпечат – ако говорим за книгоиздаване, иначе – лятната ми мисия, стига всичко да е наред, е хавайски сърф 🙂
Къде обичаш да си?
Обичам да съм и тук, и там, обичам да пътувам, чувствам се вкъщи на много места, обичам да карам ски в ранни зори и да правим планински преходи със семейството ми.
Какъв съвет би дала на всички, които искат да тръгнат по този път?
Каквото и да става, поне след вас ще има един цялостен хубав продукт с истинска стойност.
Какво ново предстои?
Няколко заглавия до края на годината и анонс за швейцарското “Дакелче” 🙂 Ако успея да се фокусирам истински – авторска детска книга с енциклопедичен привкус.
Благодарна съм на/за:
Благодаря на всички хора, които оценяват детските книги и разбират тяхното ключово значение. Когато от малък човек е бил заобиколен от красиви образи, думи, когато са му разказвани истории и му е четено на глас, тази магия го изпълва и извайва и на свой ред той ще я предаде нататък.