Запознах се с Деси преди няколко години, още не беше стартирала своето издателство и имаше нужда от някого, който да я “светне” в тънкостите на детското книгоиздаване :), бях поласкана, че потърси точно мен (не че тогава и аз имах кой знае какъв опит)…
Както често се случва, се оказа, че с Деси имаме много общи неща – едно от които беше страстта ни към комиксите. И тя бе много запалена по тях и бе твърдо решена да помогне на българските деца и тийнейджъри да получат достъп до тази прекрасна култура, от която за съжаление 1-2 поколения у нас бяха лишени..
Бях изключително щастлива, когато любимите на нашето семейство истории за Ана Ана излязоха на български чрез “Пурко” (и не се налагаше повече да се измъчваме всяка вечер по няколко пъти със симултанен превод от френски 🙂 (Който е чел “Ана Ана” на децата, знае, че с едно четене просто не можеш да минеш:).
Под логото на “Пурко” се появиха за първи път и оригиналните Мумински комикси, а неотдавна излезе и чудесна книга от поредицата Титоф – “Всичко, което не се осмелявате да попитате родителите, учителите, дори приятелите си”, която е предназначена за по-големи момичета и момчета и отговаря на всичките им неудобни въпроси.
Това, което не спира да ме изумява, е борбеният дух на Деси – наистина трудно се спира пред нещо, когато има идея в главата си :). Смело напред, Деси!
—————————————————————————————————————————————————
Коя си ти и какво правиш?
Казвам се Десислава Йорданова и накратко съм човекът зад издателство Пурко.
От цялата дейност на издателството харесвам творческата част. Измислянето и писането на книги и игри, илюстрирането, превеждането. Другата част, административната, хамалската и маркетинговата са просто съпътстващи и подсигуряващи съществуването на издателството дейности. Ако ме питате как съчетавам двете – през деня осъществявам втората част, а в останалото време се опитвам да наместя творчеството.
Къде си израснала?
Израснала съм в г. Горна Оряховица. Това беше толкова отдавна, та чак спомените ми изглеждат като разказ за живота на някой друг човек. Харесвам човека, в който се превърнах. Не обичам да се връщам към детските си години.
Твоите учители?
Със сигурност има личности, които са ми повлияли в положителен аспект. Но тая топли чувства особено към един екип от учители от училището, където получих своето средно образование. То бе по-особено. В моя роден град, в годините малко преди настъпването на демокрацията, учех в най-голямото училище на града. По някаква причина решиха да го разделят на две. Така се получи, че всички много амбициозни учители останаха в старото училище. В новото бяха пратени тези, които не се подчиняваха сляпо на инструкциите и не бяха в близкия защитен обръч на директора. В този момент реших, че и за мен е дошъл момент за промяна, от която имах силна нужда и помолих да ме преместят. Изпитвах страх, че жадуваната промяна може да се окаже без ефект и отново да попадна сред деца, които не харесвам. Но животът учи, че понякога смелите побеждават! В новото училище се събра екип от учители, които не искаха резултати. Вярваха на децата и не искаха невъзможното от тях. Събираха тези, които искаха да кандидатстват в специализирани гимназии и ги подготвяха в свободното си време, без да искат възнаграждение! В резултат на което, атмосферата в класа беше супер задружна. Нямаше надпревара за оценки, нито подмазване на учители, нито страх от тях!
Ние, учениците бяхме благодарни и когато обещаехме нещо – го правехме.
Ето, на този екип от учители съм благодарна!
С какво си се занимавала в миналите си животи? (Преди да се захванеш с книгоиздаване)
Преди да направя “Пурко”, няколко години работех на свободна практика като илюстратор, а преди това се занимавах с фронт-енд програмиране и дизайн.
Какво те накара да поемеш по пътя на книгата?
Причините са комплексни. От една страна имах вече деца и се нуждаех от гъвкаво работно време. Вече няколко години се занимавах с детска илюстрация и идеите за бъдещи проекти се трупаха. От друга страна винаги съм обичала детската илюстрация и анимация. И най-накрая – тласна ме импулсът, че е дошло време да направя нещо самостоятелно – и хоп! – появи се издателство Пурко.
Каква е мисията на детската книга?
Да даде полет на мисълта и въображението. Всеки ще се научи да чете и пише. Съвремието ни го изисква. Но да успееш да прозреш света отвъд тривиланото, така щото да можеш да промениш себе си по начин, който ти харесва. Това е магията на книгите!
Тук не искам да коментирам казуса с децата, които не са имали шанса в живота си да попаднат в цивилизована и културна среда. Това е болезнена тема, която се задълбочава в България.
Какви детски книги харесваш?
Ако трябва да си представя перфектната детска книга в моите очи:
В историята няма да има горчив морал. Ще е история от живота, в която героите няма да се притесняват да допускат грешки, няма да се страхуват от критика и да се подчиняват безропотно на правила, без да се замислят. В историята ще се усеща мирисът на свободната воля и тежестта на поетата отговорност. Хуморът ще върви със сюжетната нишка.
Колкото повече навлизам и издателската дейност, все повече започвам да харесвам детски книги с по-малко текст и богати илюстрации. А най-експресивните книги са тези без никакъв текст. Като нямото кино – нима то не говори достатъчно?
Като изключим горните описания, харесвам различни детски книги като стил на писане и илюстрация. Винаги очаквам една книга да провокира в мен твореца, мечтателя, изобретателя! Ако успее, значи е била хубава.
Как да запалим едно дете по четенето?
Съвсем простичко е – възрастният трябва да е запален по книгите. Когато чете книга на дете, той трябва да харесва книгата, за да зарази детето си със своята страст.
Представете си малко дете на 1-2 години. Когато то види как друго дете държи предмет и този предмет го прави щастливо, първото дете иска да изпита същото задоволство и затова открадва предмета от второто дете. Нека провокираме децата да откраднат от нас страстта за четенето!
Кое е най-трудното в това, което правиш?
Да се боря с администрацията и да съблюдавам правилата на държавата, които непрекъснато се увеличават и задъхват малкия бизнес. Книжният бизнес е един от най-тежките. Каузата „ограмотяване“ и инатът на издателите стоят зад съществуването на малките издателства!
Как се справяш с хаоса?
Никога не съм имала проблем с хаоса. Количеството информация за подреждане ме затормозява.
Кое би помогнало за развитието на детската книга у нас?
Държавата да се фокусира към улесняване на правилата за малкия бизнес. Създаване на условия за лоялна конкуренция и свободен пазар.
Откъде черпиш енергия и вдъхновение, за да продължаваш напред?
От това, че правя нещо смислено и полезно. Че съм част от хората, които се борят с функционалната неграмотност в държавата. Че имам възможността да съчетая всички мои умения и да реализирам проекти. Обратната положитела връзка от хората, които познават издателство Пурко, е най-силният ми генератор на сили! Грейвам! Една жена почти успя да ме разплаче на един коледен базар, когато минавайки ми каза, че „Пиратска схватка“ е любимата игра на сина ѝ. Тя със сигурност не знаеше, че човекът, на когото подхвърли репликата е реализирал проекта абсолютно сам, от началото до край, вложен труд месеци наред. Това няма значение! Но вътрешното удволетворение е несравнимо! Огромна радост е за мен, когато получавам снимки или видео на деца, които четат книги на Пурко! Всички те за мен са радост (hearth)
Занимаваш ли се с нещо друго към момента?
Занимавам се с маркетинг към една организация. За момента се налага да поема и това допълнително задължение.
Как си обясняваш тенденцията у нас предимно жени да се занимават с издаване на детски книги?
Задавала съм си този въпрос. Изводът, до който съм стигнала, е че зад идеята на детското издателство стои социалният момент, общуването с деца. Известно е, но и вече доказано, че жените предпочитат позиции със социална насоченост. Повечето от жените, които в последните десет години поеха по пътя на книгоиздаването, не са имали издателски отпит, т.е. не са знаели напълно какво ги очаква. Като вземем предвид горните аргументи и добавим и личните способности на тези жени – илюстратори, писатели, преводачи, дизайнери, културолози, езиковеди – обуслява избора на жените да стартират детско издатество.
С какво се гордееш най-много?
С това, което съм. 🙂
На какво още би искала да се научиш?
Да не се впрягам, когато видя безразличието на хората по важен обществен въпрос.
Къде обичаш да си?
Не къде, а с кого. Със семейството си.
Какъв съвет би дала на всички, които искат да тръгнат по този път?
Информирайте се добре, преди да подходите.
Какво ново предстои?
До края на месец май би трябвало да излезе една уникална по рода си книга за България, чиято цел е да насърчи четенето и разказването при най-малките деца – 3-5 годишните. Специфичното при нея е, че тя се обляга на метод за обучение (PODD), който се прилага за деца със СОП. Не за първи път разработени методи за обучение за деца, които имат обучителни дефицити, се адаптират и прилагат успешно и за деца без дефицити. Друг такъв пример е методът „Монтесори“. Използвам момента да съобщя, че издаването на тази книга е подпомогнато от СП Култура 2020 г.
Не искам да издавам далечните планове, поради простата причина, че те в момента са несигурни. Корона вирус е фактор, който не може да се пренебрегне.
Благодарна съм на/за:
Моето семейство, което стои зад гърба ми и ме подкрепя!
*От тази седмица може да намерите книгите на изд. “Пурко” на сайта на Бяла лодка.