Малко кадри с мирис
на пръст, вода и листа.
(снимани с телефон,
но какво да се прави,
човек никога не знае
кога ще се озове
в есенна градина…)
Особените книжарници
В София има две книжарници, които са по-особени.
Те са като огромни дървени кораби с поизбелели платна, които кръстосват морета и океани, брулени от всякакви ветрове.
Трюмът им е пълен с всички книги на света, а по каютите се крият изгубени пътешественици, които с томче в ръка трескаво търсят знаци, разчитат карти и от време на време излизат на палубата, за да се уверят, че слънцето и звездите са още на мястото си и че пътят към дома е там някъде, просто е въпрос на време да бъде намерен…
“Книга как се прави” вече е в “Нисим” и “Български книжици”.
За мечтателите и политиката
Много мисли плуват в главата ми тези дни.
Първо се почудих дали имат място в този блог, но след известен размисъл стигнах до извода, че всъщност точно тук им е мястото.
Дългият път на една малка книга
Имало едно време една книга, която много искала някой да я напише.
Тя се появила първо на крайчеца на един лист – две любопитни очи, нос, огромна коса. Станало човече. После човечето се сдобило с жилетка, шал, чанта и разни разпилени букви наоколо… Сдобило се и с град за живеене и накрая дори с история за разказване. Една мъничка, една съвсем мъничка история.
Обаче все не стигало времето някой да я запише. Чакало, чакало човечето търпеливо, подмятано по папки, рафтове и чекмеджета. Много други човечета и истории го изпреварили и видели бял свят преди него.
Здравей, свят!
И ето. Две години по-късно – тя е тук – първата публикация за едно ново начинание.
А всъщност всичко започна много много отдавна – преди има-няма 30 г. Когато си рисувах в един тефтер и си представях, че измислям разни красиви работи, които не просто закачаш на стената си, а носиш със себе си и използваш. И които са различни – но не защото никой досега не се е сетил да ги направи. А защото идват от едно тайно място.